БЪЛГАРИЯ

България, официално Република България, е парламентарна република, разположена в Европа, в източната част на Балканския полуостров и заема 22% от неговата територия. Граничи на север с Румъния; на запад със Сърбия и Република Македония; на юг с Гърция и на югoизток с Турция. На изток, по протежение на бреговата ивица, страната се мие от водите на Черно море. Общата дължина на държавната граница е 2245 км: от тях 1181 км са сухоземни, 686 км — речни (главно по река Дунав) и 378 км — морски. Освен континенталната част, България също притежава и някои малки острови в Черно Море и по р. Дунав като Св. Анастасия,БеленеСв. ИванСв. Петър и други. Със своите над 110 хил. км2 площ, (от които 110 510 км² суша и 333 км² вода) и 7,4 милиона души, България се подрежда на 102и 96 място съответно по площ и по население в света. По площ България е 11-а в ЕС и 15-а в цяла Европа.

С пристигането на прабългарите, предвождани от хан Аспарух през 670-те години, последвалата между тях и местните славянски племена война с Византия, са положени основите на Първата българска държава, период през който се установяваправославното християнство като държавна религия и славянският старобългарскикато държавен език, с който България става държава от славянски тип, достига се до най-голямото териториално разширение на нейните граници, което я превръща в една от най-големите и силни държави на европейския континент, с излаз на три морета, при управлението на цар Симеон Велики. Едно от най-големите достижения по времето на Първото българско царство е създаването на кирилицата в Преславската книжовна школа, както и разпространението ѝ извън границите на България. Три векаслед основаването и непрестанните войни с Византия, един от нейните съюзи срещу България, в случая с Киевска Рус, се оказва успешен и така съюзните атаки довеждат до успешното превземане на столицата Преслав от страна на русите, следва нейното преместване в други градове, но упадъкът от нашествията донася превземането и на следващата столица и така България загубва държавността си за 167 години. През 1185 г. България отново се появява на картата на Европа с въстанието на братята Асен и Петър в Търново, основавайки Втората българска държава, която отново се налага като първостепенна сила на европейския континент, а най-голямо териториално разширение се достига при цар Иван Асен II. По време на феодализма през 14 век България се разцепва на отделни царства, като удобен момент за османците, пада под османско владичество, което продължава около 500 години. През 1878 г. българската държавност е възстановена още като трибутарно княжество, като държавата става независима от Османската империя през 1908 г., бидейки Царство България до 1946 г. След Втората световна война страната попада под съветската сфера на влияние, присъединявайки се към Източния блок, а през1946 г. официално става Народна република. С установяването на демократичнаформа на управление между 1989 и 1990 г., комунистическата ера приключва. България е парламентарна република, a държавен глава на страната е президентът на България, а на властта - министър-председателят.

В икономически аспект България е 68-та по големина икономика в света, по паритета на покупателната способност (за 2010 г.)[6] и заема 58 място сред страните с по-добро качество на живот на земята. България е една от основателките наОрганизацията за черноморско икономическо сътрудничество и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа; също така е пълноправен член на ООН,Европейския съюз и НАТО.

България има своя база, наречена „Св. Климент Охридски“, на остров Ливингстън вАнтарктика и като консултативен член на Антарктическия договор участва в управлението на териториите разположени южно от 60° ю.ш.

САЩ

В Съединените американски щати (наричан САЩ , САЩ , САЩ , Америка , идържави ) е федерална конституционна република, състояща се петдесет щата ифедералния окръг . Страната е разположена най-вече в Централна Северна Америка, където четиридесет и осем съседни държави и Вашингтон, DC , на столичния квартал се намират между Тихия и Атлантическия океан , граничи с Канада на север и Мексико на юг. Състоянието на Аляска е в северозападната част на континента, с Канада на изток и Русия на запад, през Беринговия проток . Състоянието наХавайските острови е архипелаг в средата на Тихия океан. Страната също така притежава няколко територии в Тихия океан и Карибския басейн .

В 3.79 милиона квадратни мили (9,83 милиона км 2 ) и с над 312 милиона души, Съединените щати е трети или четвърти най-голямата страна от общата площ, и третият най-голям по площ и население . Едно от най-световни етнически разнообразни и мултикултурна нация, на продукт на мащабна имиграция от много страни . [ 6 ] Икономиката на САЩ е в света най-голямата национална икономика, с един милион около 2011 БВП от $ 15,1 трилиона (22% номиналната стойност отсветовния БВП и повече от 19% от световния БВП по паритета на покупателната сила). [ 3 [ 7 ] за доход на глава от населението в света седмата най-висока . [ 3 ]

Коренното население, слязъл от предци, които са мигрирали от Азия са обитавали, което сега е на територията на САЩ в продължение на много хиляди години. ТазиNative American население е значително намалена от болестта и военното дело следЕвропейския контакт . Съединените щати е основана от тринадесет британски колонии, разположени по протежение на Атлантическия океан крайбрежие . На 4 юли 1776 г., те издали декларация за независимост , която провъзгласява правото си насамоопределение и създаване на кооперативен съюз. Бунтовния членки поражение на Британската империя в Американската революция , първият успешен колониална война за независимост . [ 8 ] Настоящата Конституция на САЩ бе приет на 17 септември 1787; ратификацията на следващата година, държавите, част от една република с силно централно правителство. Законопроектът на правата на човека , състоящ се от десет конституционни промени, гарантиращи много основни граждански права и свободи , е ратифицирана през 1791.

Чрез 19-ти век в Съединените щати разселените местни племена, придобити натериторията на Луизиана от Франция, Флорида от Испания, част от Държава Орегонот Обединеното кралство, Алта Калифорния и Ню Мексико от Мексико и Аляска от Русия, и приложени Републиката Тексас и Република Хавай . Спорове междуаграрната Южна и Северна промишлена над разширяването на институцията на робството и правата на държавите предизвика гражданска война от 1860. Победата на Северна попречи Постоянно устройство за разделяне на страната и доведе докрая на правната робството в САЩ. До 1870, нейната национална икономика е най-големият в света [ 9 ] Испано-Американската война и Втората световна войнапотвърждава статуса на страната като военна сила. Това стана ясно от Втората световна война , тъй като първата страна с ядрени оръжия и постоянен член наСъвета за сигурност на Организацията на обединените нации . Краят на Студената война и разпадането на Съветския съюз оставя Съединените щати като единственасвръхсила . Страната представлява 41% от военните разходи в световен мащаб [ 10 ]и е водеща икономическа, политическа и културна сила в света.

АНГЛИЯ

Англия (на английски England) е най-големият по територия и население съставен историко-географски район в Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландияи заема южните две трети от остров Великобритания. На север граничи с Шотландия, а на запад с Уелс, също части на Обединеното кралство. Останалите граници са морски — със Северно мореИрландско мореАтлантическия океан и Ла Манш. Населението на Англия е над 83% от общото население на Обединеното кралство. Главен град на Англия е Лондон, най-големият град на Британските острови и столица на Обединеното кралство.

Англия получава името си от германското племе Англи, които се заселват в централната, източната и западната част на острова през V-VI век. Представители на друго германско племе - Сакси- се заселват в южната част на острова. Но в този период Англия не е единна държава, тъй като племената живеят в много на брой малки кралства.

Те постепенно се обединяват и Англия става единна държава през 927 г. Първият крал на Англия се нарича Ателстан. Той губи голяма част от територията на страната във войните си с датските племена, които създават своя държава в североизточната част на Англия. И днес много от населените места в този район (основно в областите Йоркшир и Линкълншир) имат имена с датски произход. В този период единственото останало свободно английско кралство било Уесекс (Западна Англия). След много битки кралАлфред от Уесекс успява да обедини всички кралства под своето управление. Но скоро след смъртта му, Англия минава под управлението на датския крал Кнут Велики.

Скоро Англия отново извоюва самостоятелността си. Но в битката при Хейстингс през 1066 г. Уилям Завоевателя побеждава английския крал Харолд II и установява френско управление на страната. Въпреки че официално Уилям се води крал на Англия, в следващите 300 години официален език на кралството е френският.

Англия завладява Уелс през XIII век. По това време се водят много войни, най-често срещу Франция и Шотландия.

През 1337 започва Стогодишна война. В битките при КресиПоатиеАзенкур и много други битки англичаните побеждават. Францияпобеждава в битката при Кастийони отблъсва Англия. Това е краят на войната.

След смъртта на кралица Елизабет I, която няма деца, за наследник на трона е избран шотландският крал Джеймс IV, който става английският крал Джеймс I. Двете държави под негово управление продължават да бъдат независими една от друга със собствени закони и парламенти. Но той решава да ги кръсти с общото име Великобритания. Това положение се запазва до 1707 г., когато под управлението на кралица Анна Англия и Шотландия официално се обединяват, а членовете на шотландския парламент се присъединяват към членовете на английския.

След този момент, историята на Англия става История на Обединеното кралство.

Великобритания става част от Обединеното кралство през 1800 г., когато ирландският парламент се „влива“ в британския. Днес самоСеверна Ирландия е част от Обединеното кралство, а Англия е единствената част на кралството без собствен парламент.

РУСИЯ

Русия (на рускиРоссѝя), или Руска федерация (на рускиРоссѝйская Федера́ция; съгласно чл. 1 от Конституцията на страната, наименованията Руска федерация иРусия са равнозначни),[2] е най-голямата по територия държава в света.

Тя обхваща обширни територии в Източна Европа и Северна Азия. Русия граничи с 18 държави — 12 в Европа, четири в Азия и с две по вода (САЩ при Беринговия пролив иЯпония при Южнокурилския пролив). Общата дължина на държавните граници възлиза на 57 946 км[3]. Северната и източната ѝ граница представляват Северния ледовит(19 240 км) и Тихия океан (12 280 км). Русия също така има излаз на Азовско море (672 км), Черно (430 км), Балтийско (135 км) и Финския залив (540 км), както и Каспийско море (920 км).

За година на основаване се счита 862, когато варяжкият принц Рюрик започва да властва над Новгород, и дава началото на Рюриковичите, които управляват Русия през следващите 700 години. На територията на днешната Руска федерация в Европа са съществували няколко големи държави, сред които са Волжка България и Киевска Рус, но образувалото се в началото на 15 век Велико Московско княжество завладява всички останали. В края на 17. и началото на 18 век руската държава започва завоевателни походи. Към края на 18 век Руската империя вече се простира на три континента — ЕвропаАзия и Северна Америка, включваща в себе си стотици различни народи, култури и вероизповедания. През 1917 избухва Октомврийската революция, в следствие на която самодържавието е свалено, а властта на императора — отнета. На власт идват болшевиките, водени от революционера Владимир Ленин. Малко след това се създава първата в света комунистическа държава — Съюз на Съветските Социалистически Републики (СССР), просъществувала до 1991 година. След разпада на СССР се появява съвременната държава, позната като Руска федерация.

Със своите 17 098 242 km2, Русия е най-голямата страна по територия в света, като покрива една осма от територията на Земята. Със своите 145 млн. души население, тя е деветата страна по население. Русия притежава най-големите световни запаси от минерали и енергийни ресурси,[4] което я прави енергийна суперсила.[5] [6] [7] Русия има най-обширните горски масиви в Европа и света,[8] а нейните езера съдържат приблизително една четвърт от световния запас на чиста, незаледена вода.[8]

Русия е президентска република, където президентът има широки правомощия. В момента поста заема Дмитрий Медведев. Русия е на седмо място в света по брутен вътрешен продукт за 2010 ($ 2,229 трлн.),[9] разполага с четвъртата по големина армия в света, най-големият ядрен арсенал[10] и е първата страна, изпратила човек вКосмоса. В началото на 21 век Русия отново заявява претенциите си да бъде една от световните суперсили, както Съветския съюз в миналото[11][12] и е членка на Г-8.

ФРАНЦИЯ

Франция (на френскиFrance) е държава в Западна Европа, включваща също няколко отвъдморски територии, разположени на други континенти. Франция заема части от западна и югозападна Европа. Територията е 551 000 кв. км., което я нарежда на 48-мо място в света и на 3-то в Европа след Украйна и Русия. Главна отличителна характеристика на Франция от другите европейски страни е нейният излаз на Атлантическия океан и на Средиземно море. Тя граничи с МонакоАндораГермания,ИспанияИталияБелгияЛюксембург и Швейцария. От Великобритания я отделя тесният проток Ла Манш, под който през тунел е прекарана скоростна железопътна връзка. В политическо отношение на Франция са подчинени 4 отвъдморски департамента с обща площ над 130 000 кв. км. и население над 2 000 000 души. Това са МартиникаНова КаледонияФренска Гвиана (Гиана), Реюнион и Гваделупа.

Франция е сред основателите на Европейския съюз и страната с най-голяма територия в съюза. Тя е част от еврозоната, както и от шенгенското пространство. Във вътрешнополитическо отношение тя се характеризира като демократична унитарнаполупрезидентска република. Нейната икономика е пета в света и втора в Европа (след Германия) по обем на брутния вътрешен продукт,[1] и е най-богатата европейска нация по отношение на средно богатство на домакинство.[2] Силната ѝ национална икономика е причина страната също да се нарежда на челните места в света по качество на живот и образование, и средната продължителност на живота да е 81 години.[3]Световната здравна организация определя френското здравеопазване като най-доброто в света.[4] Страната е и най-посещаваната туристическа дестинация в света, като годишно я посещават 82 милиона души.[5]

Франция е обградена с множество високоразвити страни, което благопрятства нейното икономическо развитие, но е била и предпоставка за наличието на множество конфликти в миналото. На съвременния етап добросъседските отношения на Франция с другите страни са гарантирани с членството на страната в редица организации като ЕС,ОССЕНАТОЗЕС и други, които гарантират взаимно доверие и сигурност. Страната се нарежда на трето място в света по отношение на военен бюджет[6] и ядрен арсенал,[7]а армията ѝ е най-голямата от всички страни-членки на ЕС. Франция е постоянен член на Съвета за сигурност на ООН и разполага с най-големият дипломатически корпус в света след САЩ.[8]

ГЕРМАНИЯ

Федерална република Германия (на немски Bundesrepublik Deutschland), накратко Германия, е държава в Централна Европа. Тя граничи със Северно море,Дания и Балтийско море на север, с Полша и Чехия на изток, с Австрия и Швейцарияна юг и с ФранцияЛюксембургБелгия и Нидерландия на запад. Територията на Германия заема 357 021 km² и е разположена в умерения климатичен пояс. С население над 82 милиона жители, тя е държавата с най-голямо население вЕвропейския съюз, втората в Европа след Русия и третата страна в света по брой на чуждите имигранти.[1]

Територия, наричана Германия и населена от германски племена, е известна на римските източници от 1 век. От 10 век тази област съставлява ядрото на Свещената Римска империя, просъществувала до 1806 година. През 16 век северната част на Германия става център на Реформацията. Страната е обединена в единна национална държава след Френско-пруската война през 1871 година. През 1949 година, след тежкото си поражение във Втората световна война, Германия е разделена на две самостоятелни държави, Западна Германия и Източна Германия, които се обединяват отново през 1990 година. През 1951 година Западна Германия става съосновател на първата Европейска общност — Европейска общност за въглища и стомана (ЕОВС), а през 1957 година и на Европейската общност за атомна енергия (Евратом) и Европейската икономическа общност (ЕИО), преименувана по-късно на Европейска общност, като през 2009 г., с влизането в сила на Лисабонския договор, последната е преобразувана в Европейски съюз, който става неин правоприемник.

През 1999 година страната приема новата валута евро.

Германия е федерална парламентарна република, съставена от шестнадесет провинции (на немскиLänder). Федерална столица и най-голям град в страната еБерлин. Член е на множество международни организации, сред които ООННАТОГ-8,Г-20ОИСРСТО.

Германия е най-голямата икономика в Европа [2] и е една от водещите икономически сили в света, като заема четвърто място по брутен вътрешен продукт в номинално изражение и пето по паритет на покупателната способност. Страната е най-големиятизносител и вторият по големина вносител на стоки в света, жизненият стандарт е висок. В редица области на науката и техниката Германия заема водещата позиция в света.[3]

ИТАЛИЯ

Италия (официално название: на италиански Repubblica Italiana - Италианска република) е държава в Европа, разположена на юг от Алпите, на Апенинския полуостров. Включва двата най-големи острова в Средиземно мореСицилия иСардиния, и много по-малки в Тиренско и Адриатическо море. Площта ѝ е 304 000 км², от които 296 704 км² суша и 7 296 км² водна площ.

Италия е членка на Европейския съюз и на еврозоната и е част от шенгенското пространство.

Рим е столица на Италия от 1870 година. Преди него столици на Кралство Италия са били Торино и Флоренция.

Италия е разположена на Апенинския полуостров и континенталните области непосредствено на север от него, приблизително до главния вододел на Алпите, както и на Сицилия, Сардиния и редица по-малки острови. Има площ от 301,3 хиляди квадратни километра.

Италия граничи с Франция на северозапад (515 km), с Швейцария (718 km) и Австрия (415 km) на север, със Словения (218 km) на североизток и с анклава Сан Марино (70 km). Бреговата линия на континенталната част на Италия е с дължина 963 km на Тиренско море, 1128 km на Адриатическо море, 795 km на Йонийско море и 415 km на Лигурско море или общо 3301 km. Други 2298 km е общата брегова линия на италианските острови.

Релефът на Италия е предимно планински, като 80% от територията е заета от планини. По северната граница са разположени части от Алпите с най-висок връх Монблан (4 807 m; на границата с Франция). На юг от тях се намира най-голямата равнинна област в страната, Паданската равнина, през която протича река По. По дължината на полуострова е разположена веригата на Апенинските планини с най-висок връх Корно (2 914 m). В южните части на страната има няколко действащи вулкана: Везувий (1 277 m), Етна (3 323 m; на остров Сицилия), Вулкано (500 m; на едноименен остров) и Стромболи (924 m; на едноименен остров).

Освен По, други по-големи реки са Адидже, Тибър и Арно. В централната и южната част на страната реките са маловодни, поради по-сухия климат. В Алпите има няколко големи езера с ледников произход, като Лаго ди Комо, Лаго Маджоре, Лаго ди Гарда, както и запазени в по-високите части ледници.

БРАЗИЛИЯ

Бразилия, официално Федеративна република Бразилия,[бел. 2][9] е федералнапрезидентска република, разположена в Южна Америка, образувана от 26 щата, разпределени в 5 564 общини[бел. 3] и един федерален окръг.[10] Тя граничи на северс ВенецуелаГвианаСуринам и с отвъдморския департамент Френска Гвиана; на югс Уругвай, на югозапад с Аржентина и Парагвай, на запад с Боливия и Перу и накрая, на северозапад с Колумбия. Единствените южноамерикански държави, които нямат обща граница с Бразилия са Чили и Еквадор. Страната се мие от водите наАтлантическия океан по протежение на бреговата ивица, на североизтокюгоизток и юг, и чиято обща дължина е 7 491 km, а на сухопътните граници е около 16 хил. km. Освен континенталната част, Бразилия също притежава някои големи островни групи в Атлантическия океан, като Фернандо ди Нороня, скалите Сао Педро и Сао Пауло, (принадлежащи към щата Пернамбуко), Триндади и Мартин Вас (щат Еспирито Санто) както и група малки острови и коралови рифове наречени Атол дас Рокас (щатРио Гранди до Норти).[11]

Със своите 8,51 милиона кв. км площ,[1] равняващи се на 47% от територията на Южна Америка, и с над 190 милиона души,[2] страната се подрежда на пето място по площ и по население в света. Бразилия е единствената португалоговоряща страна вАмерика,[12][13] и същевременно е една от най-мултикултурните и етнически разнообразна нация в света, резултат от силните миграционни процеси.

С пристигането на Педру Алвариш Кабрал през 1500 г. Бразилия e обявена за колония на Португалската империя, статут който има до 1815 година, когато между двете държави е сформирано Обединено кралство. През 1822 г. страната обявява своята независимост, образувайки Бразилската империя, време през което е под суверенитета на бразилското императорско семейство, клон на Камарата на Браганса, от които тя е била управлявана още от 1500 г. в колониалната епоха. През1889 г. става република, въпреки че двукамерния законодателен орган, вече наричащ се „Конгрес“ (Congresso Nacional do Brasil), се споменава за пръв път още с ратифицирането на първата конституция през 1824 година. От провъзгласяването на републиката през 1889, Бразилия се управлява от три сили, съдебната,законодателната и изпълнителната власт. Главата на последната е президентът на Бразилия, избиран на всеки четири години чрез преки избори.

Деветата по големина икономика в света по паритета на покупателната способност (2008 г.) и най-голямата латиноамериканска икономика (2009 г.),[14] Бразилия днес има силно международно влияние, както в регионален, така и в световен мащаб.[15]През 2005 г. тя бе на 39-та позиция сред страните с по-добро качество на живот на земята.[16] В същото време в Бразилия се намира между 15 и 20% от световнотобиологично разнообразие.[17] Пример за това богатство е Амазония, с площ от 3,6 милиона квадратни мили, Атлантическата гораПантанал и Серадо. Бразилия е една от основателките на Организацията на обединените нацииГ-20Меркосур,Общността на португалоезичните държави, на Съюза на южноамериканските нации и е една от страните-членки БРИК.

ЯПОНИЯ

Япония (日本 Нихон или Ниппон) е островна държава в Източна Азия, разположена вТихия океан, на изток от КитайКорея и Русия. Площта ѝ е 377 835 km2, а населението - 128,4 млн. души (2007). Столица е град Токио, а официален език е японският. Япония е най-развитата държава в Азия. Историята на Япония се характеризира с влияние от външния свят, последвано от дълги периоди на изолация.

Икономиката на Япония е третата по големина в света. Япония е член наОрганизацията на обединените нацииГ-8Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество. Тя е световен лидер в производството на технологии и машини.

Япония е разположена на Японските острови в Тихия океан (ХоншуХокайдоКюшу,Шикоку и около 3900 по-малки), архипелага Рюкю и архипелага Нампо. Релефът е предимно планински (над 3/4). Има много действащи и угаснали вулкани (най-висок връх е вулканът Фуджи на остров Хоншу — 3776 м). Често се наблюдаватземетресения и цунами в крайбрежните райони. Равнините са малки по площ и са обработваеми земи. Умерен климат на север, до тропичен мусонен на юг (средна януарска температура -5 до –16°С, средна юлска температура 22 до 28°С, валежи 1700–4000 mm годишно). Характерни са тайфуните и късите пълноводни реки. Хвойнови, вечнозелени субтропични и тропични гори. 27 национални, 52 квазинационални, около 300 префектурни природни парка с обща площ над 5 млн. ha, 5 комплексни, 141 геоложки, 515 ботанически, 109 зоологически, 93 горски резервата и други с обща площ над 1,2 млн ha. 

Първите сведения за заселване на Японските острови са от палеолитна култура, съществувала през 30 хилядолетие пр.н.е. През периода Дзьомон след 14 хилядолетие пр.н.е. в страната съществуват мезолитни и неолитни култури на полууседнало население, може би предшественици на съвременната етническа група айни.[2] От този период са запазени украсени глинени съдове, едни от най-старите запазени образци на грънчарство в света.

Периодът Яйой, започнал през 5 век пр.н.е., поставя началото на отглеждането на ориз,[3] на нов стил при керамиката[4] и на появата на металургията.[5] Всички тези нововъведения са пренесени в Япония от преселници от континентална Азия - Корея и Китай. Японците се споменават за първи път в китайските хроники от 2 век.

Будизмът прониква в Япония първоначално от Корея, но по-късното му развитие става под пряко влияние от Китай.[6] Въпреки първоначалната съпротива, будизмът е възприет от управляващата класа и печели все по-голямо влияние през периода Асука (6-8 век).[7]

КИТАЙ

Република Китай е държава в Източна Азия. Тя е един от победителите във Втората световна война и от основателите на Организацията на Обединените Нации. Исторически е обхващала цял Китай преди Гоминдан да загуби контрола върху континентален Китай от комунистическата партия по време на гражданската война през 1950 г. Оттогава властта ѝ е ограничена до островните групи ТайванПескадорКинмени Матсу. В последвалите десетилетия Република Китай често е наричана "Тайван", а от края на 1970-те години името "Китай" често се отнася за Китайската Народна Република (КНР). Поради натиск от КНР, в международни организации Република Китай често е наричана "Китайско Тайпе", по името на столицата ѝ - град Тайпе.
Причината за съществуването на отделно правителство на бившия остров Формоза (Тайван) (а на практика и отделна държава), е политическата история на Китай от първата половина на 20-ти век. Националистическата (и относително дясна политически) сила на Чан Кайшъ противостоят в продължение на няколко десетилетия на преминалия в определен етап в комунистически лидерМао Дзедун. В средата на 40-те години на 20 век. Чан Кайшъ оттегля правителството си на територията на о-в Тайван, вероятно надявайки се да продължи оттам политическата си борба, която в този момент изглежда практически безнадеждна на главната китайска територия. 
Република Китай има старо местно население, отчасти етнически различно от китайското население, дошло с Чан Кайшъ. Това население е до известна степен дискриминирано доскоро и построяването на китайска държава на Формоза е травма за неговото самоопределение. 

Понастоящем Република Китай и КНР се намират в противостоене на дипломатическия (но и стратегически) фронт, макар в същото време да участват в дълбока икономическа симбиоза, в която голям процент от чуждестранните инвестиции в Китай идват от Тайван, и голяма част от възможностите на тайвански фирми да остават конкурентоспособни на световните пазари се базират на шанса за производство в многократно по-голямата и нискодоходна съседна китайска територия.

В дипломацията усилията на Република Китай са насочени към поддържане на загубената битка за запазване на дипломатически отношения с максимален брой от 20-ината страни, които продължават да я признават, вместо много по-влиятелната еманация на китайска държавност - КНР. Връзките се базират на открито подпомагане чрез икономическа помощ, заеми и инвестиции от Тайван, но тази политика може да има само ограничен дългосрочен успех.

Много по-важен за Тайван е въпросът за оцеляването на отделното ѝ правителство и евентуалното обявяване на независимост. Това са въпроси и на вътрешната политика на територията - куриозно е, че много голяма част от общественото мнение доскоро не признава опцията за независимост, въпреки реалностите на живота си. От своя страна Китай намира това за анатема и се ангажира както с политически, така и с военно-подготвителни действия, за да избегне такава декларация, като вместо това настоява, че територията е провинция, просто временно отлъчила се от лоното на китайската държава.

Уеб сайт в alle.bg